Feb 10, 2011, 12:20 PM

Следи 

  Poetry » Love
793 0 0

По пясъка пристъпвах замечтана,

копняща за несбъдната любов,

пристъпвах огорчена, неразбрана

и всяка крачка беше вик и зов…

Крещях, съдбата обвинявах,

винях и бурното море,

дори на чудо се надявах

и проклинах сивото небе…

Пристъпвах със последни сили

и чувствах болка, самота…

Вълните, толкова следи отмили,

не отмиха моята тъга…

© Кристина Пейкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??