16 нояб. 2007 г., 08:52

Следи

796 0 13

Усещал ли си, усещал ли,
                                              мили,
нещото, което ни кара,
да вярваме, че още сме живи!?

Стигал ли си, стигал ли,
                                           мили,
звездите небесни, сякаш
са кацнали на чело, светнали!?

Имал ли си, имал ли,

                                   мили,

глад за любов, приятели, успехи,
пресъхващи в сутрешния хлад!?

Помирява ли се, помирява ли
                                       преосмислейки
своите спомени и с тях,
поиска ли да си там, където искаш!?

Разпали ли, разпали ли,
                                           за мене
и усещането, че тази любов
е... последна... и обичането е неземно...

ОставИ ми, оставИ
                                  следите,
за нова Галактика...
на мечтите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Топлина и неподражаема откровеност,
    струи от твоя стих!Браво!!!
  • Чувам гласа ти, Мариолче...
    БРАВО!!!
  • Най-после дойде нета, сякаш бях с отрязани криле досега!
    Благодаря, че се отбивате в моя невидим свят!
    Сега почвам да летя из вашия!
    С уважение и обич!!!
  • Човек винаги трябва да живее влюбен в нещо и да има мечти..Прекрасно произведение си ни предложила!
  • Прекрасна си във вселенски размери

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...