16 нояб. 2007 г., 08:52

Следи

802 0 13

Усещал ли си, усещал ли,
                                              мили,
нещото, което ни кара,
да вярваме, че още сме живи!?

Стигал ли си, стигал ли,
                                           мили,
звездите небесни, сякаш
са кацнали на чело, светнали!?

Имал ли си, имал ли,

                                   мили,

глад за любов, приятели, успехи,
пресъхващи в сутрешния хлад!?

Помирява ли се, помирява ли
                                       преосмислейки
своите спомени и с тях,
поиска ли да си там, където искаш!?

Разпали ли, разпали ли,
                                           за мене
и усещането, че тази любов
е... последна... и обичането е неземно...

ОставИ ми, оставИ
                                  следите,
за нова Галактика...
на мечтите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Топлина и неподражаема откровеност,
    струи от твоя стих!Браво!!!
  • Чувам гласа ти, Мариолче...
    БРАВО!!!
  • Най-после дойде нета, сякаш бях с отрязани криле досега!
    Благодаря, че се отбивате в моя невидим свят!
    Сега почвам да летя из вашия!
    С уважение и обич!!!
  • Човек винаги трябва да живее влюбен в нещо и да има мечти..Прекрасно произведение си ни предложила!
  • Прекрасна си във вселенски размери

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...