16.11.2007 г., 8:52

Следи

800 0 13

Усещал ли си, усещал ли,
                                              мили,
нещото, което ни кара,
да вярваме, че още сме живи!?

Стигал ли си, стигал ли,
                                           мили,
звездите небесни, сякаш
са кацнали на чело, светнали!?

Имал ли си, имал ли,

                                   мили,

глад за любов, приятели, успехи,
пресъхващи в сутрешния хлад!?

Помирява ли се, помирява ли
                                       преосмислейки
своите спомени и с тях,
поиска ли да си там, където искаш!?

Разпали ли, разпали ли,
                                           за мене
и усещането, че тази любов
е... последна... и обичането е неземно...

ОставИ ми, оставИ
                                  следите,
за нова Галактика...
на мечтите...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Топлина и неподражаема откровеност,
    струи от твоя стих!Браво!!!
  • Чувам гласа ти, Мариолче...
    БРАВО!!!
  • Най-после дойде нета, сякаш бях с отрязани криле досега!
    Благодаря, че се отбивате в моя невидим свят!
    Сега почвам да летя из вашия!
    С уважение и обич!!!
  • Човек винаги трябва да живее влюбен в нещо и да има мечти..Прекрасно произведение си ни предложила!
  • Прекрасна си във вселенски размери

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...