16.11.2007 г., 8:52

Следи

790 0 13

Усещал ли си, усещал ли,
                                              мили,
нещото, което ни кара,
да вярваме, че още сме живи!?

Стигал ли си, стигал ли,
                                           мили,
звездите небесни, сякаш
са кацнали на чело, светнали!?

Имал ли си, имал ли,

                                   мили,

глад за любов, приятели, успехи,
пресъхващи в сутрешния хлад!?

Помирява ли се, помирява ли
                                       преосмислейки
своите спомени и с тях,
поиска ли да си там, където искаш!?

Разпали ли, разпали ли,
                                           за мене
и усещането, че тази любов
е... последна... и обичането е неземно...

ОставИ ми, оставИ
                                  следите,
за нова Галактика...
на мечтите...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Топлина и неподражаема откровеност,
    струи от твоя стих!Браво!!!
  • Чувам гласа ти, Мариолче...
    БРАВО!!!
  • Най-после дойде нета, сякаш бях с отрязани криле досега!
    Благодаря, че се отбивате в моя невидим свят!
    Сега почвам да летя из вашия!
    С уважение и обич!!!
  • Човек винаги трябва да живее влюбен в нещо и да има мечти..Прекрасно произведение си ни предложила!
  • Прекрасна си във вселенски размери

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...