Следи
Усещал ли си, усещал ли,
мили,
нещото, което ни кара,
да вярваме, че още сме живи!?
Стигал ли си, стигал ли,
мили,
звездите небесни, сякаш
са кацнали на чело, светнали!?
Имал ли си, имал ли,
мили,
глад за любов, приятели, успехи,
пресъхващи в сутрешния хлад!?
Помирява ли се, помирява ли
преосмислейки
своите спомени и с тях,
поиска ли да си там, където искаш!?
Разпали ли, разпали ли,
за мене
и усещането, че тази любов
е... последна... и обичането е неземно...
ОставИ ми, оставИ
следите,
за нова Галактика...
на мечтите...
© Мариола Томова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чувам гласа ти, Мариолче...
БРАВО!!! -
Най-после дойде нета, сякаш бях с отрязани криле досега!
Благодаря, че се отбивате в моя невидим свят!
Сега почвам да летя из вашия!
С уважение и обич!!! -
Човек винаги трябва да живее влюбен в нещо и да има мечти..Прекрасно произведение си ни предложила!
-
Прекрасна си във вселенски размери
-
Този път литнах...
-
Много светло ...
Като галактика на мечтите... -
Нежно!
Поздрав! -
Браво, Мариола!!!
Хареса ми, привет! -
Чудесен стих, Мариола!!!
Поздравления!!! -
Страшно много ми хареса!!!
Едно от най-добрите ти неща!
Много е чувствено, сякаш чувах гласа ти в главата си да го изрича пред любимия, невероятно усещане! -
Остави ми, остави
следите,
за нова Галактика
на мечтите...
Чудесно стихотворение!
Блестиш с нова светлина.
С много обич, мила Мариолче. -
Разпали ли, разпали ли,
за мене
и усещането, че тази любов
е... последна... и обичането е неземно...
Вечна любов ти пожелавам,Мариолка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
струи от твоя стих!Браво!!!