20 дек. 2008 г., 16:04

Следите на вятъра

2.7K 0 24

На вятъра в следите те съзрях,

усмихваше се с грейнали очи

и в този миг за първи път разбрах,

че сбъднати са твоите мечти.

 

Тъгата като гълъб отлетя

и радостно сърцето ми заби,

а вятърът покоя в мен видя

и нежно ми прошепна: ”Победи”.

 

Душата запечата твоя лик,

преливащ от хармония с любов

и взе във дланите си този миг,

изричайки съдбовен благослов.

 

Притихна вятърът и заваля,

а аз приседнах в скута на нощта,

нестихващата болка отшумя,

като въздишка, раждаща деня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...