20 dic 2008, 16:04

Следите на вятъра 

  Poesía » Filosófica
2272 0 24

На вятъра в следите те съзрях,

усмихваше се с грейнали очи

и в този миг за първи път разбрах,

че сбъднати са твоите мечти.

 

Тъгата като гълъб отлетя

и радостно сърцето ми заби,

а вятърът покоя в мен видя

и нежно ми прошепна: ”Победи”.

 

Душата запечата твоя лик,

преливащ от хармония с любов

и взе във дланите си този миг,

изричайки съдбовен благослов.

 

Притихна вятърът и заваля,

а аз приседнах в скута на нощта,

нестихващата болка отшумя,

като въздишка, раждаща деня.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??