10 янв. 2009 г., 11:36

Следите ни чертаят светли пътеки

1.4K 0 24

Огнени изгреви разкъсват небето,
невероятна сила идва със тях.
Алени капки струят от сърцето,
дали трънливия път извървях?

Безпощадна буря бушува във мен,
отнася мислите, заслепява очите.
Жадувам докоснатия от теб ден,
който в звезди превръща душите.

Омагьосан съм от неземния ти чар,
но не мога да съм твой пленник.
Роден съм за да бъда господар,
буйна кръв тече във моите вени.

Ще е съвсем друг светът след нас,
ние сме две блестящи комети.
Животът препуска час подир час,
следите ни чертаят светли пътеки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...