10 янв. 2009 г., 11:36

Следите ни чертаят светли пътеки

1.4K 0 24

Огнени изгреви разкъсват небето,
невероятна сила идва със тях.
Алени капки струят от сърцето,
дали трънливия път извървях?

Безпощадна буря бушува във мен,
отнася мислите, заслепява очите.
Жадувам докоснатия от теб ден,
който в звезди превръща душите.

Омагьосан съм от неземния ти чар,
но не мога да съм твой пленник.
Роден съм за да бъда господар,
буйна кръв тече във моите вени.

Ще е съвсем друг светът след нас,
ние сме две блестящи комети.
Животът препуска час подир час,
следите ни чертаят светли пътеки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....