Огнени изгреви разкъсват небето,
невероятна сила идва със тях.
Алени капки струят от сърцето,
дали трънливия път извървях?
Безпощадна буря бушува във мен,
отнася мислите, заслепява очите.
Жадувам докоснатия от теб ден,
който в звезди превръща душите.
Омагьосан съм от неземния ти чар,
но не мога да съм твой пленник.
Роден съм за да бъда господар,
буйна кръв тече във моите вени.
Ще е съвсем друг светът след нас,
ние сме две блестящи комети.
Животът препуска час подир час,
следите ни чертаят светли пътеки.
© Васил Георгиев All rights reserved.