Jan 10, 2009, 11:36 AM

Следите ни чертаят светли пътеки

  Poetry » Love
1.4K 0 24

Огнени изгреви разкъсват небето,
невероятна сила идва със тях.
Алени капки струят от сърцето,
дали трънливия път извървях?

Безпощадна буря бушува във мен,
отнася мислите, заслепява очите.
Жадувам докоснатия от теб ден,
който в звезди превръща душите.

Омагьосан съм от неземния ти чар,
но не мога да съм твой пленник.
Роден съм за да бъда господар,
буйна кръв тече във моите вени.

Ще е съвсем друг светът след нас,
ние сме две блестящи комети.
Животът препуска час подир час,
следите ни чертаят светли пътеки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...