10.01.2009 г., 11:36

Следите ни чертаят светли пътеки

1.4K 0 24

Огнени изгреви разкъсват небето,
невероятна сила идва със тях.
Алени капки струят от сърцето,
дали трънливия път извървях?

Безпощадна буря бушува във мен,
отнася мислите, заслепява очите.
Жадувам докоснатия от теб ден,
който в звезди превръща душите.

Омагьосан съм от неземния ти чар,
но не мога да съм твой пленник.
Роден съм за да бъда господар,
буйна кръв тече във моите вени.

Ще е съвсем друг светът след нас,
ние сме две блестящи комети.
Животът препуска час подир час,
следите ни чертаят светли пътеки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...