15 сент. 2023 г., 14:17

Следите остават

438 1 0

Живея живота напълно.

Дошъл съм във него по план.

не крия се вечер по тъмно

и светъл е моят екран.

На чуждия хляб не посягам,

но своя пък давам на друг.

И чист до жената си лягам-

до днеска достоен съпруг.

Посрещам денят си уверен,

че той ще ми бъде добър.

На всичко съм винаги верен

и нямам в душата кахър.

И вечер си лягам доволен,

че всичко е бѝло по план.

Не искам животът разголен

да ляга на моята длан.

В сезоните крача си смело-

познаван, но скромен и тих.

Следите остават от дело

с написан в душата ми стих.

Избрал съм си пътя нагоре,

макар, че и вятър ме вя.

Но свети ми слънце отгоре

и още...по пътя вървя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...