15.09.2023 г., 14:17

Следите остават

430 1 0

Живея живота напълно.

Дошъл съм във него по план.

не крия се вечер по тъмно

и светъл е моят екран.

На чуждия хляб не посягам,

но своя пък давам на друг.

И чист до жената си лягам-

до днеска достоен съпруг.

Посрещам денят си уверен,

че той ще ми бъде добър.

На всичко съм винаги верен

и нямам в душата кахър.

И вечер си лягам доволен,

че всичко е бѝло по план.

Не искам животът разголен

да ляга на моята длан.

В сезоните крача си смело-

познаван, но скромен и тих.

Следите остават от дело

с написан в душата ми стих.

Избрал съм си пътя нагоре,

макар, че и вятър ме вя.

Но свети ми слънце отгоре

и още...по пътя вървя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...