Следобед

Не успях в тоя пламнал от слънце

следобед да окъпя душата до блясък!

Как искряха в стъклата очите на дявола,

ослепявах от тях и въздишките влачех...

Вегетираха хората – и кората се пукаше.

Малки птици раздираха горния цип.

И побъркани тичаха чичковци тунинги

след къдрави кученца с изплезен език.

Влачеха малките кучета своя тиран

-  на каишка,  презрян, но господ!

Той, Каин отруден, от злия Содом

ще бъде дресиран от малкия скот.

Покани ме дяволът под своите крила

света да прозра отвисоко. Господ,

съблазнител, приятел и брат –

дари ми богатства и роли. Какво пък?

Кой виждал е дявол сред нас под капак?

Кой знае по-мъдър, по-вещ в свободата?

Ще тръгна след тебе и с дяволски плам

ще бъда по-свята от ангел, по-смела в крилата!