Следобед
Не успях в тоя пламнал от слънце
следобед да окъпя душата до блясък!
Как искряха в стъклата очите на дявола,
ослепявах от тях и въздишките влачех...
Вегетираха хората – и кората се пукаше.
Малки птици раздираха горния цип.
И побъркани тичаха чичковци тунинги
след къдрави кученца с изплезен език.
Влачеха малките кучета своя тиран
- на каишка, презрян, но господ!
Той, Каин отруден, от злия Содом ...