30 мар. 2011 г., 21:34

Следобеден грях

434 0 0
Очи, препълнени с желание...докосват безвремието примряло...виното разлива цвят в кристална чаша...преплетените пръсти тайно облаци докосват...устните, до кръв прехапани,издават стон след стон...а сатенът долу танцува...попива аромата на любовна две тела... сливащи се във едно...настръхналата кожа нежността издава на голите бедра...а пръстите сякаш света по тях изучават...парченца ябълки от прозореца,граничещо с безсрамие воайорстват...воайорстват дори и листчетата рози...

тихо шепнат "Обичам те"...

залязващото слънце порочно зад завесите наднича...неочаквано във чашата прониквав следобеден гряхи екстаз, примесен със разлято вино...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...