didida (Кера Господинова)
17

11 мар. 2008 г., 21:34

Следосмомартенско

Поэзия » Философская

1.2K 0 1

Да, жена, сляпа болка, прорязала слабините,

изгрев жадуван и залез непосилен

съм аз, тъй простряла ръце във висините,

все още съм негова сянка и гибел.

Приела обвинението и истината,

че проказа съм и спасение,

двойник съм и падение,

ненужна, но и още желана,

още съм тук, нему драга,

в деня му захвърлена най-далече,

а нощта му... за мене тя все плаче,

за мене - жената -

добрата ли, злата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬