Следосмомартенско
Да, жена, сляпа болка, прорязала слабините,
изгрев жадуван и залез непосилен
съм аз, тъй простряла ръце във висините,
все още съм негова сянка и гибел.
Приела обвинението и истината,
че проказа съм и спасение,
двойник съм и падение,
ненужна, но и още желана,
още съм тук, нему драга,
в деня му захвърлена най-далече,
а нощта му... за мене тя все плаче,
за мене - жената -
добрата ли, злата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кера Господинова Всички права запазени
