Следосмомартенско

11 mar 2008, 21:34

Poesía » Filosófica

894 0 1

Да, жена, сляпа болка, прорязала слабините,

изгрев жадуван и залез непосилен

съм аз, тъй простряла ръце във висините,

все още съм негова сянка и гибел.

Приела обвинението и истината,

че проказа съм и спасение,

двойник съм и падение,

ненужна, но и още желана,

още съм тук, нему драга,

в деня му захвърлена най-далече,

а нощта му... за мене тя все плаче,

за мене - жената -

добрата ли, злата.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.