15 февр. 2014 г., 21:43

Следпразнично

1.2K 1 22

 


        Ако имах две сърца

   и двете бих ти подарила,

бих прегърнала те с четири ръце,

     да чуеш колко силно бият.


     Ако имах четири очи,

 с блясък бих те заслепила,

 ярко, като слънчеви лъчи,

   с обич бих те покорила.


    Ако имах хиляди звезди, 

   с луната бих те заслонила,

  нежно, като сбъднати мечти,

     песен бих ти посветила.


     Ако имах огън като страст,

бих изгорила всеки мост обратен,

    бих приела всякаква съдба,

    по пътя дълъг и превратен.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ели! Удоволствието е взаимно, а ти си много мила! Това стихотворение е по повод на рожден ден и е подарък! Беше оценено подобаващо!
    Аз го харесвам, разбира се, но имах някои опасения...
  • Поздравления ! Благодаря за удоволствието !
  • Лелее, остави ме без думи, Кире! А то рядко се случва...
    Благодаря ти, радвам се, че го оцени!
  • Пред такава ослепително силна Любов, дори Съдбата би коленичила чинно..
    Поздрави, Таня!
  • Да, Санвали! Толкова, толкова, толкова много, че чак боли! Но нека!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...