15.02.2014 г., 21:43

Следпразнично

1.2K 1 22

 


        Ако имах две сърца

   и двете бих ти подарила,

бих прегърнала те с четири ръце,

     да чуеш колко силно бият.


     Ако имах четири очи,

 с блясък бих те заслепила,

 ярко, като слънчеви лъчи,

   с обич бих те покорила.


    Ако имах хиляди звезди, 

   с луната бих те заслонила,

  нежно, като сбъднати мечти,

     песен бих ти посветила.


     Ако имах огън като страст,

бих изгорила всеки мост обратен,

    бих приела всякаква съдба,

    по пътя дълъг и превратен.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ели! Удоволствието е взаимно, а ти си много мила! Това стихотворение е по повод на рожден ден и е подарък! Беше оценено подобаващо!
    Аз го харесвам, разбира се, но имах някои опасения...
  • Поздравления ! Благодаря за удоволствието !
  • Лелее, остави ме без думи, Кире! А то рядко се случва...
    Благодаря ти, радвам се, че го оцени!
  • Пред такава ослепително силна Любов, дори Съдбата би коленичила чинно..
    Поздрави, Таня!
  • Да, Санвали! Толкова, толкова, толкова много, че чак боли! Но нека!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...