2 янв. 2010 г., 18:16

Следпразнично

1.8K 0 19

Хопа-тропа, иха-аха,

празниците отлетяха,

със елените с шейната

и звънчетата замряха.

 

Дядо Коледа замина

пак във своята родина,

но защо ли ни забрави

и подарък не остави?

 

Май останахме си ние

тука с празните кесии,

със несбъднати надежди,

че ще спрат бедите прежни.

 

Стана тя, каквато стана,

ще затегнем пак колана

и ще чакаме, в мечти,

вън да се раззелени!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ракина Радева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тя склерозата проклета
    май на никой не прощава!
    Ама... "лошите джуджета"
    в списъка ни зачертават!
  • Много ми харесва!!!Прегръщам те
  • Но Поезията е по- силна от житейските несгоди, нали?Wali./Виолета
    Томова/
  • "...и ще чакаме, в мечти,

    вън да се раззелени!"


    ПОЗДРАВ!
  • "и ще чакаме, в мечти"
    --------------------------------
    Мечтите са безплатни,Кинче,
    от тях никой не може да ни лиши,
    нека мечтаем на воля и да вярваме,
    че ще дочакаме сбъднати щастливи дни!
    Прекрасен стих си сътворила,
    с много актуално и мъдро послание!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...