10 сент. 2007 г., 10:42

Следвах

674 0 0

   Следвах

Следвах сърцето си,
следвах мечтите си
и не позволявах от очите ми да закапят сълзи.
Но срещнах теб и всичко се промени,
друг стана светът в мойте очи.
Усетих що е болка, разбрах що е измяна
и пак след тебе тичах
и мислех си, че те обичах.
Минаваха дните студени,
а ти в нощите нежни разплакваше очите,
в които бе единствен, в които бе обичан.
Скривах болката си няма,
но тя превърна се в омраза.
Сълзите стихнаха, очите вече лъжите виждаха.
И реших без теб да продължа,
по-добре сама, отколкото в лъжа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Шефченко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...