Sep 10, 2007, 10:42 AM

Следвах

  Poetry
673 0 0

   Следвах

Следвах сърцето си,
следвах мечтите си
и не позволявах от очите ми да закапят сълзи.
Но срещнах теб и всичко се промени,
друг стана светът в мойте очи.
Усетих що е болка, разбрах що е измяна
и пак след тебе тичах
и мислех си, че те обичах.
Минаваха дните студени,
а ти в нощите нежни разплакваше очите,
в които бе единствен, в които бе обичан.
Скривах болката си няма,
но тя превърна се в омраза.
Сълзите стихнаха, очите вече лъжите виждаха.
И реших без теб да продължа,
по-добре сама, отколкото в лъжа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Шефченко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...