10.09.2007 г., 10:42

Следвах

672 0 0

   Следвах

Следвах сърцето си,
следвах мечтите си
и не позволявах от очите ми да закапят сълзи.
Но срещнах теб и всичко се промени,
друг стана светът в мойте очи.
Усетих що е болка, разбрах що е измяна
и пак след тебе тичах
и мислех си, че те обичах.
Минаваха дните студени,
а ти в нощите нежни разплакваше очите,
в които бе единствен, в които бе обичан.
Скривах болката си няма,
но тя превърна се в омраза.
Сълзите стихнаха, очите вече лъжите виждаха.
И реших без теб да продължа,
по-добре сама, отколкото в лъжа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Шефченко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...