10 sept 2007, 10:42

Следвах

  Poesía
675 0 0

   Следвах

Следвах сърцето си,
следвах мечтите си
и не позволявах от очите ми да закапят сълзи.
Но срещнах теб и всичко се промени,
друг стана светът в мойте очи.
Усетих що е болка, разбрах що е измяна
и пак след тебе тичах
и мислех си, че те обичах.
Минаваха дните студени,
а ти в нощите нежни разплакваше очите,
в които бе единствен, в които бе обичан.
Скривах болката си няма,
но тя превърна се в омраза.
Сълзите стихнаха, очите вече лъжите виждаха.
И реших без теб да продължа,
по-добре сама, отколкото в лъжа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вероника Шефченко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....