20 нояб. 2012 г., 16:04

Следвиртуална среща

807 0 9

 

 

Тъй както си стоях и блейках,

передо мной явилась ты.

Видях те и от страх офейках –

страхливостта ми ти прости.

 

Съзнавам своята измяна,

но да ме съдиш ти недей.

С любов, пламтяща като лава,

теб може да те люби змей.

И да живеете щастливо.

 

А аз се скарах на сърцето си –

защо е толкоз доверчиво!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Въй, въй, въй! Е бива ли, Ангаре, тъй?!

    Да бе целунал я в устата!
    Не ти ли хрумна, че момата,
    принцеса е под зла магия?...
    Ех, що и върза тенекия...
  • Май жените днес са силния пол..!! Поздрав!!
  • Страхотно!!! Поздрави, Ангар!
  • Типично по мъжки - любовта идвала и си отивала през очите
    Ееееех... едно време какви мъже имашееее...
    "Къде сте, юначетаааа?"
    Сега... няма да конкретизирам качествата им
    А да си чувал, че змей люби най-красивата мома???
  • Фалшиво звучи, нали? И няма как да е иначе, защото не е преживяно: идеята ми дойде от разказа на една дама в интернет, как си е търсела сериозен партньор и колко разочарована е оставала при първата среща на живо.
    Благодаря ти че постна цялото стихотворение на Пушкин, Евелина - защото аз съм използвал един ред от първия му куплет, но повече от първия куплет не знаех. А то цялото е толкова хубаво!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...