20.11.2012 г., 16:04

Следвиртуална среща

799 0 9

 

 

Тъй както си стоях и блейках,

передо мной явилась ты.

Видях те и от страх офейках –

страхливостта ми ти прости.

 

Съзнавам своята измяна,

но да ме съдиш ти недей.

С любов, пламтяща като лава,

теб може да те люби змей.

И да живеете щастливо.

 

А аз се скарах на сърцето си –

защо е толкоз доверчиво!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Въй, въй, въй! Е бива ли, Ангаре, тъй?!

    Да бе целунал я в устата!
    Не ти ли хрумна, че момата,
    принцеса е под зла магия?...
    Ех, що и върза тенекия...
  • Май жените днес са силния пол..!! Поздрав!!
  • Страхотно!!! Поздрави, Ангар!
  • Типично по мъжки - любовта идвала и си отивала през очите
    Ееееех... едно време какви мъже имашееее...
    "Къде сте, юначетаааа?"
    Сега... няма да конкретизирам качествата им
    А да си чувал, че змей люби най-красивата мома???
  • Фалшиво звучи, нали? И няма как да е иначе, защото не е преживяно: идеята ми дойде от разказа на една дама в интернет, как си е търсела сериозен партньор и колко разочарована е оставала при първата среща на живо.
    Благодаря ти че постна цялото стихотворение на Пушкин, Евелина - защото аз съм използвал един ред от първия му куплет, но повече от първия куплет не знаех. А то цялото е толкова хубаво!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...