Следвиртуална среща

Poesía » De humor

798 0 9

Тъй както си стоях и блейках,

передо мной явилась ты.

Видях те и от страх офейках –

страхливостта ми ти прости.

Съзнавам своята измяна,

но да ме съдиш ти недей.

С любов, пламтяща като лава,

теб може да те люби змей.

И да живеете щастливо.

А аз се скарах на сърцето си –

защо е толкоз доверчиво!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Avis (Павлина Соколова)

Въй, въй, въй! Е бива ли, Ангаре, тъй?!

Да бе целунал я в устата!
Не ти ли хрумна, че момата,
принцеса е под зла магия?...
Ех, що и върза тенекия...

2013-05-07T23:05:32+03:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Май жените днес са силния пол..!! Поздрав!!

2012-11-21T07:31:38+02:00
danigallery (Йорданка Господинова)

Страхотно!!! Поздрави, Ангар!

2012-11-20T23:35:21+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Типично по мъжки - любовта идвала и си отивала през очите
Ееееех... едно време какви мъже имашееее...
"Къде сте, юначетаааа?"
Сега... няма да конкретизирам качествата им
А да си чувал, че змей люби най-красивата мома???

2012-11-20T22:43:33+02:00
Ангар (Ангел Чортов)

Фалшиво звучи, нали? И няма как да е иначе, защото не е преживяно: идеята ми дойде от разказа на една дама в интернет, как си е търсела сериозен партньор и колко разочарована е оставала при първата среща на живо.
Благодаря ти че постна цялото стихотворение на Пушкин, Евелина - защото аз съм използвал един ред от първия му куплет, но повече от първия куплет не знаех. А то цялото е толкова хубаво!

2012-11-20T22:16:34+02:00