Anita765 (Ани Монева)
296 11763
12 мар. 2017 г., 22:42

Следвирусно 

  Поэзия » Юмористическая
968 0 9

Издишвам те, когато си ядосан,

издишваш ме, когато съм капризна.

Зад зъбите последните въпроси

ако изстрелям, с огън ще те близнат.

 

Ти дишаш тахидиспнеично.

Диспнеята до кост ме задушава,

но няма нищо, нищо лично,

аритмията даже ни сближава.

 

Аз търся хапче за забрава,

излизаш вън да дишаш кислород.

Пореден вирус преживява

за кратко в моя и във твоя бял дроб

 

Подсмърквам два-три пъти,

поемаш глътка въздух, пуснал мача.

Е, оздравял си вече, скъпи,

веднага ще измисля някаква задача.

 

Ах, телевизорът премигва.

Невинно отвъртяла съм бушона

и още по-невинно смигвам.

Нали, мой мили, за тебе съм икона.

 

Изпий си бързо аспирина,

обличай се, минутки имаш пет –

да идеш и до магазина

със новия следвирусен имунитет.

 

 

© Ани Монева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

"Светът е оцелял, защото се е смял" »

15 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??