Anita765 (Ани Монева)
297 11768
12 mar 2017, 22:42

Следвирусно 

  Poesía » De humor
828 0 9

Издишвам те, когато си ядосан,

издишваш ме, когато съм капризна.

Зад зъбите последните въпроси

ако изстрелям, с огън ще те близнат.

 

Ти дишаш тахидиспнеично.

Диспнеята до кост ме задушава,

но няма нищо, нищо лично,

аритмията даже ни сближава.

 

Аз търся хапче за забрава,

излизаш вън да дишаш кислород.

Пореден вирус преживява

за кратко в моя и във твоя бял дроб

 

Подсмърквам два-три пъти,

поемаш глътка въздух, пуснал мача.

Е, оздравял си вече, скъпи,

веднага ще измисля някаква задача.

 

Ах, телевизорът премигва.

Невинно отвъртяла съм бушона

и още по-невинно смигвам.

Нали, мой мили, за тебе съм икона.

 

Изпий си бързо аспирина,

обличай се, минутки имаш пет –

да идеш и до магазина

със новия следвирусен имунитет.

 

 

© Ани Монева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

"Светът е оцелял, защото се е смял" »

15 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??