12.03.2017 г., 22:42 ч.

Следвирусно 

  Поезия » Хумористична
1042 0 9
Издишвам те, когато си ядосан,
издишваш ме, когато съм капризна.
Зад зъбите последните въпроси
ако изстрелям, с огън ще те близнат.
Ти дишаш тахидиспнеично.
Диспнеята до кост ме задушава,
но няма нищо, нищо лично,
аритмията даже ни сближава.
Аз търся хапче за забрава,
излизаш вън да дишаш кислород.
Пореден вирус преживява
за кратко в моя и във твоя бял дроб ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

"Светът е оцелял, защото се е смял" »

15 място

Предложения
: ??:??