9 июн. 2011 г., 10:53

Слепешката

1K 0 3

тя бе мечтателка невярваща в мечтите си

а той не вярваше във нея пък въобще

и не нагазила

а скочила във нищото

невярващо мечтаеше

напразно...

в празни дни

понякога

разпърхваха се мислите ù

нанякъде 

сред чуждото "дали"

но после 

смъмрени

смирено

пак се спираха


не питаше

но литваше в мечти



...

тя бе мечтателка изгубила мечтите си

а той я губеше не с дни а с часове

затрупана от всякакви приумици

забрави си бинокъла

за нощно виждане





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Искра Радева Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...