9 jun 2011, 10:53

Слепешката

  Poesía
1K 0 3

тя бе мечтателка невярваща в мечтите си

а той не вярваше във нея пък въобще

и не нагазила

а скочила във нищото

невярващо мечтаеше

напразно...

в празни дни

понякога

разпърхваха се мислите ù

нанякъде 

сред чуждото "дали"

но после 

смъмрени

смирено

пак се спираха


не питаше

но литваше в мечти



...

тя бе мечтателка изгубила мечтите си

а той я губеше не с дни а с часове

затрупана от всякакви приумици

забрави си бинокъла

за нощно виждане





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...