тя бе мечтателка невярваща в мечтите си
а той не вярваше във нея пък въобще
и не нагазила
а скочила във нищото
невярващо мечтаеше
напразно...
в празни дни
понякога
разпърхваха се мислите ù
нанякъде
сред чуждото "дали"
но после
смъмрени
смирено
пак се спираха
не питаше
но литваше в мечти
...
тя бе мечтателка изгубила мечтите си
а той я губеше не с дни а с часове
затрупана от всякакви приумици
забрави си бинокъла
за нощно виждане
© Искра Радева Николова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
