тя бе мечтателка невярваща в мечтите си
а той не вярваше във нея пък въобще
и не нагазила
а скочила във нищото
невярващо мечтаеше
напразно...
в празни дни
понякога
разпърхваха се мислите ù
нанякъде
сред чуждото "дали"
но после
смъмрени
смирено
пак се спираха
не питаше
но литваше в мечти
...
тя бе мечтателка изгубила мечтите си
а той я губеше не с дни а с часове
затрупана от всякакви приумици
забрави си бинокъла
за нощно виждане
© Искра Радева Николова Всички права запазени