9.06.2011 г., 10:53

Слепешката

1K 0 3

тя бе мечтателка невярваща в мечтите си

а той не вярваше във нея пък въобще

и не нагазила

а скочила във нищото

невярващо мечтаеше

напразно...

в празни дни

понякога

разпърхваха се мислите ù

нанякъде 

сред чуждото "дали"

но после 

смъмрени

смирено

пак се спираха


не питаше

но литваше в мечти



...

тя бе мечтателка изгубила мечтите си

а той я губеше не с дни а с часове

затрупана от всякакви приумици

забрави си бинокъла

за нощно виждане





Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Искра Радева Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....