Слепи от алчност

21 авг. 2009 г., 21:40

Поэзия » Философская

1022 1 2

Парите заличават всяко чувство

и слепи правят ни душите.

Сърцето е безмерно пусто,

а въглени изгарят ни очите.

Забързани и зли минават дните ни,

свирепи ставаме като хиени.

Сърцата пръскат се в гърдите ни,

но ние не сме уморени.

А хората край нас пропускаме,

продаваме живота си на грам.

Не знаейки какво изпускаме,

не знаейки какво е гордост или срам.

Така след време рухваме

и гърчим се в праха на старостта.

Оглеждаме се - старци сме съсухрени,

а тя ни чака, неподкупна е Смъртта.