21.08.2009 г., 21:40 ч.

Слепи от алчност 

  Поезия » Философска
906 1 2

Парите заличават всяко чувство

и слепи правят ни душите.

Сърцето е безмерно пусто,

а въглени изгарят ни очите.

 

Забързани и зли минават дните ни,

свирепи ставаме като хиени.

Сърцата пръскат се в гърдите ни,

но ние не сме уморени.

 

А хората край нас пропускаме,

продаваме живота си на грам.

Не знаейки какво изпускаме,

не знаейки какво е гордост или срам.

 

Така след време рухваме

и гърчим се в праха на старостта.

Оглеждаме се - старци сме съсухрени,

а тя ни чака, неподкупна е Смъртта.

© Тонка Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво пишеш!
  • ...В днешното време
    командва парата,
    демосът дреме,
    а тя го подмята.
    Каквото рече,
    това и ще става –
    убива, влече,
    но се не предава.
    И никой не скача
    срещу да застава
    защота най-паче
    го тя притежава.

    Поздрав!
Предложения
: ??:??