Слепи от алчност
Парите заличават всяко чувство
и слепи правят ни душите.
Сърцето е безмерно пусто,
а въглени изгарят ни очите.
Забързани и зли минават дните ни,
свирепи ставаме като хиени.
Сърцата пръскат се в гърдите ни,
но ние не сме уморени.
А хората край нас пропускаме,
продаваме живота си на грам.
Не знаейки какво изпускаме,
не знаейки какво е гордост или срам.
Така след време рухваме
и гърчим се в праха на старостта.
Оглеждаме се - старци сме съсухрени,
а тя ни чака, неподкупна е Смъртта.
© Тонка Стефанова All rights reserved.
