Следи, отвяни във време,
спомени, преминали през миг,
думи, приковани в човешко бреме,
болка, събрана в изгарящ вик.
Образи безброй във лик двуличен...
Смях затворен, като птичка в клетка,
подтиснат, истерично ироничен,
зачеркнат, като с химикал отметка.
Идеи откраднати, далечни мечти,
семе от злоба, в утроба от искри...
Искам, искам – Господи, времето спри!
Отвори на всички нас слепите очи.
© Елeна Все права защищены