12.04.2011 г., 9:55

Слепите очи

761 0 7

 

Следи, отвяни във време,

спомени, преминали през миг,

думи, приковани в човешко бреме,

болка, събрана в изгарящ вик.

 

Образи безброй във лик двуличен...

Смях затворен, като птичка в клетка,

подтиснат, истерично ироничен,

зачеркнат, като с химикал отметка.

 

Идеи откраднати, далечни мечти,

семе от злоба, в утроба от искри...

Искам, искам – Господи, времето спри!

Отвори на всички нас слепите очи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...