Следи, отвяни във време,
спомени, преминали през миг,
думи, приковани в човешко бреме,
болка, събрана в изгарящ вик.
Образи безброй във лик двуличен...
Смях затворен, като птичка в клетка,
подтиснат, истерично ироничен,
зачеркнат, като с химикал отметка.
Идеи откраднати, далечни мечти,
семе от злоба, в утроба от искри...
Искам, искам – Господи, времето спри!
Отвори на всички нас слепите очи.
© Елeна All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
