27 янв. 2014 г., 19:00

Слепота

480 0 0

Слепият гледа с очи гладни, дълбоки. 

Гледа, взира се, а нищо не вижда. 

Живот на заем носи и не спира да проси. 

Иска още и още, срам го не тревожи, 

но благодаря да каже за нищо не може. 


Нещастна блудница от скитане пети съдира, 

туй, що тъпче, търси, а го не съзира. 

Заблудена в мъгли от пороци нелепи, 

поема посоки грешни, следвайки идоли слепи. 


Ненаяла се твар плътта майчина ръфа, 

със зъби къса, с нокти раздира, 

без да дъвче преглъща, да си поеме въздух не спира. 

Гладът гложди я, душата ù трови,

ненаситност и настървеност са нейните тежки окови.


Не те ли е срам, човеко, преял от глад да ослепееш? 

Обричаш се вечно в тъмнина да живееш. 

Яж, юроде, лапай, нивга не ще се заситиш, 

от лакомия себе си сам ще съсипеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...