Слепият гледа с очи гладни, дълбоки. 

Гледа, взира се, а нищо не вижда. 

Живот на заем носи и не спира да проси. 

Иска още и още, срам го не тревожи, 

но благодаря да каже за нищо не може. 

Нещастна блудница от скитане пети съдира, 

туй, що тъпче, търси, а го не съзира. 

Заблудена в мъгли от пороци нелепи, 

поема посоки грешни, следвайки идоли слепи. 

Ненаяла се твар плътта майчина ръфа, 

със зъби къса, с нокти раздира, 

без да дъвче преглъща, да си поеме въздух не спира. 

Гладът гложди я, душата ù трови,

ненаситност и настървеност са нейните тежки окови.

Не те ли е срам, човеко, преял от глад да ослепееш? 

Обричаш се вечно в тъмнина да живееш. 

Яж, юроде, лапай, нивга не ще се заситиш, 

от лакомия себе си сам ще съсипеш.