27.01.2014 г., 19:00

Слепота

477 0 0

Слепият гледа с очи гладни, дълбоки. 

Гледа, взира се, а нищо не вижда. 

Живот на заем носи и не спира да проси. 

Иска още и още, срам го не тревожи, 

но благодаря да каже за нищо не може. 


Нещастна блудница от скитане пети съдира, 

туй, що тъпче, търси, а го не съзира. 

Заблудена в мъгли от пороци нелепи, 

поема посоки грешни, следвайки идоли слепи. 


Ненаяла се твар плътта майчина ръфа, 

със зъби къса, с нокти раздира, 

без да дъвче преглъща, да си поеме въздух не спира. 

Гладът гложди я, душата ù трови,

ненаситност и настървеност са нейните тежки окови.


Не те ли е срам, човеко, преял от глад да ослепееш? 

Обричаш се вечно в тъмнина да живееш. 

Яж, юроде, лапай, нивга не ще се заситиш, 

от лакомия себе си сам ще съсипеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...