2 февр. 2008 г., 09:27

Слепота

968 1 14
Слепи хора навсякъде, Боже!...
За какво са им тези очи?
Днес народът е вече без кожа,
а управата трупа пари
и не вижда как бавно умира
един няколковеков народ...
Със закони - двуостра секира,
се отнема Божествен живот...
Лешоядството зная, ще свърши,
остър клюн щом до кокал допре
и с народа - оглозгана мърша,
този звяр, да се храни, ще спре.
След това, накъде? - ще попитам!
Свежа кръв от кого ще цедят?
От студения дъх на скалите
разцъфтява ли, ябълков цвят?
Много питане - пълно безочие...
Слепотата съвсем ни души...
Накажи ги с проглеждане, Господи,
и порока им - алчност, махни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "От студения дъх на скалите
    разцъфтява ли, ябълков цвят?
    Много питане - пълно безочие...
    Слепотата съвсем ни души...
    Накажи ги с проглеждане, Господи,
    и порока им - алчност, махни..."

    И дано да се чуе молитвата...
  • Дано всеки от нас напише по нещо подобно и го разпространи навякъде където БУДЕН народ ще го види, че преди да е опрял "клюна" до кокала народа да отвори очи, че да земем дървета и камани и дебелите им глави да строшим...... (ЗАЩОТО НИЕ СМЕ БЪЛГАРИЯ - ХОРАТА, А ГЛЕДАМЕ КАК ЛЕЩОЯДИТЕ СИ ВИЛНЕЯТ НА ВОЛЯ И ОГЛОЗГВАТ ЖИВОТА НИ ДО КОКАЛ!!!!)

    !!!!!!!*
    !!!!!!!*
    !!!!!!!*
  • Ех, жалко е!!!И аз се моля за това!!!
    Поздрави!!!
  • Поздравления за този текст Вал!
    Дано прогледнат!
  • След това, накъде? - ще попитам!
    Свежа кръв от кого ще цедят?

    !!!

    Ще повторя Алекс -"И Господ не може..."

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...