Feb 2, 2008, 9:27 AM

Слепота

  Poetry » Civic
970 1 14
Слепи хора навсякъде, Боже!...
За какво са им тези очи?
Днес народът е вече без кожа,
а управата трупа пари
и не вижда как бавно умира
един няколковеков народ...
Със закони - двуостра секира,
се отнема Божествен живот...
Лешоядството зная, ще свърши,
остър клюн щом до кокал допре
и с народа - оглозгана мърша,
този звяр, да се храни, ще спре.
След това, накъде? - ще попитам!
Свежа кръв от кого ще цедят?
От студения дъх на скалите
разцъфтява ли, ябълков цвят?
Много питане - пълно безочие...
Слепотата съвсем ни души...
Накажи ги с проглеждане, Господи,
и порока им - алчност, махни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "От студения дъх на скалите
    разцъфтява ли, ябълков цвят?
    Много питане - пълно безочие...
    Слепотата съвсем ни души...
    Накажи ги с проглеждане, Господи,
    и порока им - алчност, махни..."

    И дано да се чуе молитвата...
  • Дано всеки от нас напише по нещо подобно и го разпространи навякъде където БУДЕН народ ще го види, че преди да е опрял "клюна" до кокала народа да отвори очи, че да земем дървета и камани и дебелите им глави да строшим...... (ЗАЩОТО НИЕ СМЕ БЪЛГАРИЯ - ХОРАТА, А ГЛЕДАМЕ КАК ЛЕЩОЯДИТЕ СИ ВИЛНЕЯТ НА ВОЛЯ И ОГЛОЗГВАТ ЖИВОТА НИ ДО КОКАЛ!!!!)

    !!!!!!!*
    !!!!!!!*
    !!!!!!!*
  • Ех, жалко е!!!И аз се моля за това!!!
    Поздрави!!!
  • Поздравления за този текст Вал!
    Дано прогледнат!
  • След това, накъде? - ще попитам!
    Свежа кръв от кого ще цедят?

    !!!

    Ще повторя Алекс -"И Господ не може..."

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...