Слизане на Благодатния огън
СЛИЗАНЕ НА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
Ще рукне нова светлина...
О, как обичам светлината!
Димящи облачни ру̀на
мъгливи чергила отмятат.
Как иде пролетта, съзрях –
красива, страстна и желана,
и дипли къдри резеда
в гората будната поляна.
А косът слиза от върха,
и чорли пръхкавата шума,
докрай преодолял страха,
две-три римувчици издумва.
Повдигат морни рамене
на двора пъстрите иглики.
Усещам, че съм жива днес –
и изгревът ще ме повика.
Брезата ще налее сок,
ще белне алабастров глезен.
И знам, че щом възкръсне Бог,
със щедра длан при мен ще слезе.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
