27 сент. 2012 г., 10:28

Слова в небето

935 0 0

Слова, слова- отлежaли, безмълвни и дъхави,

легнали в пръст, легнали в пръст на забрава…

Творящи очи- покорени, безлунни и искрени,

претворяващи плът, претворяващи плътска жарава.

 

Сам ли бе, сам ли там да ги ровиш

в дебри под хълма, потънали в здрача на синия залез?

Там ли бе, там ли бе тя да те пита

помниш ли ликове прашни, посърнали в тленна забрава?

 

Може да спомниш, може да спомниш във залеза

ято орли, прелетели и неотлитнали.

Там ли си, сам ли сред пустошта и сред нищото

да твориш и потъваш в локвите кал на небето?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...