27 сент. 2012 г., 10:28

Слова в небето

940 0 0

Слова, слова- отлежaли, безмълвни и дъхави,

легнали в пръст, легнали в пръст на забрава…

Творящи очи- покорени, безлунни и искрени,

претворяващи плът, претворяващи плътска жарава.

 

Сам ли бе, сам ли там да ги ровиш

в дебри под хълма, потънали в здрача на синия залез?

Там ли бе, там ли бе тя да те пита

помниш ли ликове прашни, посърнали в тленна забрава?

 

Може да спомниш, може да спомниш във залеза

ято орли, прелетели и неотлитнали.

Там ли си, сам ли сред пустошта и сред нищото

да твориш и потъваш в локвите кал на небето?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...