Слова в небето

Слова, слова- отлежaли, безмълвни и дъхави,

легнали в пръст, легнали в пръст на забрава…

Творящи очи- покорени, безлунни и искрени,

претворяващи плът, претворяващи плътска жарава.

Сам ли бе, сам ли там да ги ровиш

в дебри под хълма, потънали в здрача на синия залез?

Там ли бе, там ли бе тя да те пита

помниш ли ликове прашни, посърнали в тленна забрава?

Може да спомниш, може да спомниш във залеза

ято орли, прелетели и неотлитнали.

Там ли си, сам ли сред пустошта и сред нищото

да твориш и потъваш в локвите кал на небето?