13 июн. 2006 г., 20:49

СЛОВАТА МИ 

  Поэзия
932 0 13
СЛОВАТА МИ


Словата ми в мастилото попиват,
предавайки сълзите на стиха,
а чувствата в стакато дирижират,
емоции течащи от мига.

Във храста на потайни размишления
преплитат клони истини сами,
полюшвайки прелюдни притеснения
за плакъма във твоите очи.

И няма как в заблуда да изпадна.
Поглеждам през сетивни очила
и виждам я, нахалницата грабна,
красива и безценна- любовта.

Словата ми в мастилото попиват,
хербарии са за тягостна тъга.
Изсъхнали в търпение почиват
очаквайки да цъфне обичта.

© Милена Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??