Jun 13, 2006, 8:49 PM

СЛОВАТА МИ

  Poetry
1.2K 0 13
СЛОВАТА МИ


Словата ми в мастилото попиват,
предавайки сълзите на стиха,
а чувствата в стакато дирижират,
емоции течащи от мига.

Във храста на потайни размишления
преплитат клони истини сами,
полюшвайки прелюдни притеснения
за плакъма във твоите очи.

И няма как в заблуда да изпадна.
Поглеждам през сетивни очила
и виждам я, нахалницата грабна,
красива и безценна- любовта.

Словата ми в мастилото попиват,
хербарии са за тягостна тъга.
Изсъхнали в търпение почиват
очаквайки да цъфне обичта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...