Jun 13, 2006, 8:49 PM

СЛОВАТА МИ

  Poetry
1.2K 0 13
СЛОВАТА МИ


Словата ми в мастилото попиват,
предавайки сълзите на стиха,
а чувствата в стакато дирижират,
емоции течащи от мига.

Във храста на потайни размишления
преплитат клони истини сами,
полюшвайки прелюдни притеснения
за плакъма във твоите очи.

И няма как в заблуда да изпадна.
Поглеждам през сетивни очила
и виждам я, нахалницата грабна,
красива и безценна- любовта.

Словата ми в мастилото попиват,
хербарии са за тягостна тъга.
Изсъхнали в търпение почиват
очаквайки да цъфне обичта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...